В ловешка област са разположени немалко на брой села, като Стефаново със сигурност е едно от най-популярните населени места за региона. То се намира в северната част на страната в район, който може да се оприличи като полупланински. 20 км е средната дистанция от областния град Ловеч, като районът изобилства от гори от смесен тип. Микренските възвишения са най-известния масив за региона, а през селото преминават водите на две на брой реки. Това са Селищен и Усин дол, които може би са по-известни като два от притоците на река Видима. Чак до 1949-та година населеното място има друго име, което е Ватца. Първите писмени сведения са достъпни до нас благодарение на Стоян Минковски, но не без помощта на Националната библиотека и по-конкретно – отдел Османистика. През 1515-16-та година се споменава за пръв път село с такова име, като източникът е данъчен регистър от една от околиите на империята.
Като дервенджийски се определя статутът на Ватца по това време, а днес името, както е известно, е Стефаново. Войнуганите, които преобладават там, му позволяват да се ползва с известни привилегии пред властта в лицето на османската империя. Списъци от подобен характер има запазени още от осемнадесетото столетие. 1854-та година се оказва паметна и преломна за местните жители, защото точно тогава в селото бива официално открито първото училище от килиен тип. За целта собствената си къща предоставя един от видните мъже по онова време, Димитър Димитров Койнов. 22 години по-късно, точно в годината на избухване на Априлското въстание, се построява нова и отделна сграда, пригодена за училище. Клисурски, който е местният учител на децата във въпросния период и е родом от Троян, се откроява като истински патриот и родолюбец и не само учи децата, но и взима активно участие в национално – освободителните борби. Църковният двор е използван като място за строежа на ново училище, но това се случва в началото на 20-ти век през 1906-та година. 58 години по-късно училищната дейност е официално прекратена и така децата от селото остават без школо и се налага да пътуват до други населени места за своето образование.
Игуменът Давид е не само известно духовно лице от Стефаново, но и се слави като близък съратник и куриер на Васил Левски. През 1871-ва година Апостола на свободата основава в селото един от своите многобройни комитети с революционен уклон, имащ за цел да повдигне духа на унилия български народ и да го събуди за борба с поробителя. Но в бивша Ватца е роден още един много добре познат от възрожденската история мъж в лицето на Иванаки Йонков. Той носи прозвището Кюркчията и е наричан още и Врачанчето. Взел участие в прословутата Велчова завера, станала факт през 1835-та година, Врачанчето завинаги оставя своето име редом до това на най-бележитите национални борци на страната за освобождение. За църквата в селото няма актуална информация и благодарение на превръщането на двора й като площ за строеж на училище тя става известна в цялата област. Към 2015-та година на територията на селото живеят не повече от сто и седем човека.
